Проф. Клисарова: Трябва да променим философията на образованието и да приобщим децата към училището

Юли 24, 2017 Новини БСП в медиите 0 1208

Учебните програми трябва да са устойчиви, добре обсъдени и сигурни за децата и цялото общество

„Най-важното е да променим философията на образованието - да приобщим децата към училището, да ги научим и ограмотим, да бъдат функционално грамотни и полезни за себе си. Една година след като влезе в сила новият закон за училищно и предучилищно образование това не е постигнато“. Това заяви народният представител от „БСП за България“ проф. Анелия Клисарова пред БНТ. Според нея държавните образователни стандарти, които са много важни, трябва да бъдат приемани от НС и широко обсъждани, с участието на учители, родители, експерти. „Не може децата да започнат по една програма, по средата да се промени и да завършат по трета. Учебните програми трябва да са устойчиви, добре обсъдени и сигурни за децата и цялото общество. Трябва да бъдат ясни, точни и реални“, категорична е тя. По нейните думи, докато не сменим учебния план и програма, няма как да имаме стойностен учебник. Проф. Клисарова обясни, че учителят пак ще избира. „Учебникът ще бъде базов, който трябва да усвои всяко дете, за да може да премине в следващия клас. Учителят трябва да работи поне с две-три помагала и да избере най-подходящото за детето. Така учителят ще прояви творчество и ще може индивидуално да работи с всяко дете“, уточни тя. Народният представител подчерта, че целта не е да се правят икономии с този един учебник, защото ще трябва да има безплатни помагала, осигурени от държавата. „Няма да товарим родителите да ги купуват“, поясни тя и допълни: „Не може едно дете да отиде в университета и да иска стипендия, а да пише „мулба“. Щом сме я докарали до там, трябва да се вземат много сериозни мерки“, каза още депутатът от левицата.

Сега има абсолютна безотговорност към съдържанието на учебниците

Проф. Клисарова попита кой носи отговорност за съдържанието на учебниците сега и обясни, че авторските права са на издателите. „Министърът няма нищо общо с този авторски колектив, освен едно съгласуване, че учебникът отговаря на съдържанието по програмата. Има абсолютна безотговорност към съдържанието на учебниците“, посочи тя. По нейните думи не е реално сега да се прочетат 137 учебника и да се кажете кое е вярно и кой е най-добрият. „Положението е изключително тежко - учебниците са написани неясно, несъобразени с възрастовите особености и физическите развития на децата. На много от въпросите дори учителите се затрудняват да отговорят. Учебниците трябва да се пишат от силен колектив от учители, експерти и психолози“, заяви проф. Клисарова. По нейните думи до 4 клас децата са много галени, а в 5 клас изискванията и предметите стават много и 22% от децата отпадат, защото не са подготвени. „Ние не сме ходили на частни уроци и имаше много силна подготовка в училище. Имаше дисциплина и ред в училище. Изпуснахме едно-две поколения. Родителите не вярват в училището, как да накараме децата да повярват?“, попита тя. Според нея децата трябва да чувстват ползата и да искат да отидат в училище. „Програмите трябва да бъдат адаптирани към сегашните условия. Трябват средства и вече има иновативни кабинети, модерно технологично оборудвани. Като финансираме частните училища, какво става с държавните?“, продължи с въпросите народният представител. Тя е на мнение, че субсидията, която се дава за образование, трябва да отива към държавните и общинските училища. „Иначе ще има още по-голямо социално разслоение. Това означава ли, че едно дете от по-бедно семейство или родено в по-малък град, където няма частно училище, е по-глупаво или не бива да има шанс в живота?“, попита проф. Клисарова. Тя е категорична, че трябва да има частни училища, но те се подпомагат и сега - с помагала и стипендии. „Нашият стремеж е да развиваме държавните училища, за да може всяко дете да посещава качествено училище, с модерните дъски, интернет, с възможностите за развитие“, каза още проф. Клисарова. Тя подчерта, че сега се затварят училища, а където има затворено училище, селището не се развива - децата отпадат, защото не отиват повече на училището. „За каква грамотност говорим, когато децата отпадат 25% между 5 и 7 клас“, коментира народният представител.