Янаки Стоилов и Петър Витанов участваха в Диалог между политическите партии от Европа и Китай
Основни теми на срещата бяха: Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ (16+1) и Инициативата „Един пояс, един път”
Янаки Стоилов, член на НС на БСП, и Петър Витанов, народен представител от „БСП за България“, взеха участие в „Диалог между политическите партии от Централна и Източна Европа и Китай 2017 г.“, проведен в Букурещ, Румъния. Основни теми на срещата бяха: Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ (16+1) и Инициативата „Един пояс, един път”.
По време на панела „Един пояс, един път: местно сътрудничество” Янаки Стоилов отбеляза, че диалогът с Китай, освен на двустранно ниво - между съответните държави, партии и други организации, се развива в наднационален и местен аспект. Според него контактите „лице в лице“ на повече хора в различни области на обществения, стопанския и културен живот са най-здравата и трайна връзка, която гарантира устойчивост и развитие на отношенията. Едно от израженията на сътрудничеството е взаимодействието между местните и регионални власти. Стоилов изтъкна, че Република България има реален принос в тази насока. По неговите думи сътрудничеството между местните власти засяга и двустранните отношения между много общини и области на Китай и техни партньори в Европа. „Партньорството в по-конкретен план има и редица други измерения – в бизнеса, културата, спорта и образованието“, допълни той. Стоилов посочи пример от началото на 2017 г. - в един от най-големите, най-старите и най-авторитетни университети в Китай – Shganhai Jiao Tong University бе създаден китайско-български академичен център. „Обменът на студенти между двете страни, включително чрез програмата Еразъм+, на преподаватели, съвместни изследователски проекти и други форми, ще развият сътрудничеството в областта на образованието и науката. Тези отношения могат да включат и други образователни институции, както от България, така и от други страни от региона“, каза още Янаки Стоилов. Той обобщи, че връзката между политика, образование и бизнес, на хоризонтално ниво, може да даде силен тласък за развитие на отношенията с Китай и да осигури практически ползи за всеки от участниците.
Стоилов обясни и че през България преминават два от основните коридори на трансевропейската транспортна мрежа - „Ориент” (Източно-Средиземноморският) и Рейн – Дунав. „България може да заеме ключово място в Транскаспийския транспортен маршрут през някои от големите български пристанища на Черно море към Грузия, Азербайджан, Казахстан и Китай. България е най-пряката дестинация за един от железопътните „маршрути на коприната” за бърз и сравнително евтин превоз на стоки между Азия и Европа. Въпросът към българската страна и нейното правителство е - ще намери ли България съвременния път на коприната?”, попита той.
„За България е важна също инициативата „Трите морета” за по-голяма свързаност и развитие на пристанищната инфраструктура и индустриалната база на Адриатическо, Балтийско и Черно море. Факт е, че при скорошното си посещение в Европа, преди срещата на Г-20, президентът на САЩ направи подобно предложение, но ориентирано предимно към доставките и дистрибуцията на втечнен газ за тази част на Европа. Дали това е случайно дублиране или копиране на китайската инициатива е интересно да разберем”, подчерта Янаки Стоилов. В заключение той изтъкна, че нашият диалог трябва да бъде стратегически ориентиран и да придобие повече практически измерения.
Петър Витанов взе участие в панела „Един пояс, един път: роля на младите”, като постави акцент върху важността на диалога, по инициативата на президента на Китай Си Дзинпин в засилване на сътрудничеството, основано на взаимно разбирателство и доверие. Витанов подчерта, че проектът представлява двигателят и тягата в постигането на по-голяма стабилност, развитие и напредък в две от най-големите световни икономики (Китай и Европа). Народният представител отбеляза, че китайските инициативи „16+1” и „Един пояс, един път” не противоречат на идеята за съществуването на ЕС, а го допълват, защото създават възможности на страните от ЦИЕ да догонят ефективността на западноевропейските стандарти.
