Проф. Клисарова: Предлагаме гарантирани минимални работни заплати за научните работници, за да остават младите учени у нас

Стоян Мирчев: Учените в България са пример за работещи бедни

„Трябва да предотвратим изтичането на млади хора с потенциал за наука и развитие. Предлагаме да има гарантирани минимални работни заплати за научните работници“.  Това заяви  в пленарна зала народният представител от ПГ на „БСП за България“ проф. Анелия Клисарова при представяне на предложението на БСП за промени в Закона за развитие на академичния състав. Тя обясни, че тези промени ще засегнат работещите в БАН , Селскостопанската академия и университетите. „Тези заплати ще мотивират младите хора да избират професията на преподавател и научен работник в България и ще доближат макар и в малка степен нашите учени до тези от Европа“, коментира проф. Клисарова. По думите й, за да гарантираме качествени научни изследвания, първо трябва да обърнем внимание на научния потенциал.  Според нея грижата на държавата трябва да е насочена към българските учени, които осигуряват научни изследвания, свързани с иновации и развитие на държавата на едно по-високо интелектуално ниво.

„Не може млад учен да започва с минимална работна заплата равна на минималната работна залата в страната. Не може средната заплата в БАН да е по-ниска от средната заплата в страната“, каза още тя. Клисарова заяви, че ако се приеме предложението на БСП, заплатата за асистент ще бъде 2 минимални работни заплати, за главен асистент - 3 минимални работни заплати, за доцент – 4, а за професор - 5.

Стоян Мирчев: Учените в България са пример за работещи бедни

„Учените в България са пример за работещи бедни“- заяви в пленарна зала депутатът от левицата Стоян Мирчев. „Има хаос в академичните среди, защото в началото на мандата си „Борисов“ 1  стартира с промени в тази сфери и всички проблеми в момента са заради тях.  От 2009г. насам тече обезкръвяване на науката и геноцид“, категоричен бе той. По думите му, с предложението си БСП цели да се сложат базови финансови нива, за да можем да задържим младите учени. Според него отношението на управляващите към науката се представя най-добре и от статистиката: най-малко учени на 1000 човека в ЕС - 4,4. Мирчев подчерта, че и създадената от служебния кабинет стратегия за развитие на науката, която е била подкрепена от научните среди, е била обезкървена финансово от министър Горанов, което показва, че отношението не се е променило. "Когато се признава, че системата на науката е обезкървена откъм финанси, трябва да се гласува за промените, които да подобрят това състояние. Когато твърдите, че сте се борили дълго време за достойно финансиране в науката, трябва да подкрепите такива промени, а не поради факта, че сте влезли в коалиция на далаверата- да не се подкрепят“, обърна се той към представители на управляващото мнозинство.

Проф. Бъчварова: Показателите в сферата на науката са отчайващи поради липсата на средства

„Показателите в сферата на науката са отчайващи, тъй като не можем да осигурим интерес към  научни изследвания поради ниското заплащане и липса на средства за научни изследвания“- заяви народният представител от ПГ на „БСП за България“ проф. Светла Бъчварова Тя подчерта, че един редовен докторант в България  взима в продължение на 3 години 450 лв. на месец, без да има право да работи на друго място. „Как може човек който иска да подготви докторантура, да живее и да направи своите изследвания с 450 лв. на месец“, попита тя. Проф. Бъчварова подчерта, че осигуряването на минимални заплати в сферата на науката са свързани с прилагането на два основни документа – мониторингът на ЕК, който казва, че у нас заплатите са изключително ниски и трябва да се коригират, защото иначе не можем да разчитаме на иновации в икономиката и развитие; Стратегията за научни изследвания, в която императивно е написано, че заплатите трябва да се увеличат през 2017г. и то дори според средната, а не според минималната заплата за страната. По думите й, нужното увеличение може да се реализира с бюджета за 2018г. "Държим субсидията за издръжка на един студент  във висшите училища да се увеличи, а в бюджетите на БАН и Селскостопанската академия  да се предвиди ръст в заплащането от 01.01.2018г.", заключи проф. Светла Бъчварова.