БАН е подложена на непрекъснат натиск от страна на управляващите

Сергей Станишев: Има опасност реформата на управляващите да се превърне в реална ликвидация на БАН   БАН разговаря с депутатите от Коалиция за България за натиска, който управляващите оказват върху научната институция в процеса на преструктурирането й

Сергей Станишев: Има опасност реформата на управляващите да се превърне в реална ликвидация на БАН

БАН разговаря с депутатите от Коалиция за България за натиска, който управляващите оказват върху научната институция в процеса на преструктурирането й. „Ръководството на БАН трябва непрекъснато да отговаря на нападки. Ако Общото събрание бъде оставено намира, то ще доведе реформата докрай", заяви председателят на Събранието Стефан Воденичаров в разговора си с представители на левицата. Професорът изтъкна, че преструктурирането на Академията е започнало още преди година, а сега хора, които нищо не разбират от това, си позволяват да коментират. „Взеха ни последните 10 мнл.лв. Затруднени сме да си плащаме тока и водата", възмути се Воденичаров. Като показателен пример за намеренията на управляващите професорът даде писмо, адресирано на първо място до министър Симеон Дянков, в което фирма изразява желание да строи върху терен, на който се намира  Института по металознание. От БАН изразиха притеснение по повод готвения от мнозинството Законопроект за научните степени и звания. „Не трябва да се допуска хора да препускат през научните степени", категоричен беше Воденичаров.

Председателят на НС на БСП и на ПГКБ Сергей Станишев заяви, че реформата в БАН не трябва да се прави авантюристично и със заплахи за спиране на финансирането от страна на държавата. „Трябва да се уважава автономията на Академията", категоричен беше лидерът на социалистите. Той предупреди, че има опасност реформата на управляващите да се превърне в реална ликвидация на БАН.  „Ако не се чуе гласът ви, правителството ще прави каквото си поиска", заяви Станишев.

Според бившия премиер реформата трябва да се реализира с перспектива за развитие на Академията,  с визия за крайния резултат и с достатъчно финансиране. Действията на правителството обаче не са в тази посока. Лидерът на БСП напомни, че сегашното правителство предвижда със 140 млн.лв. по- малко средства за наука. Ликвидира се и проектът за Център за нанотехнологии. „Взеха парите, заделени за центъра и ги писаха като приход в бюджета. Това е скандално", коментира бившият премиер. Той изтъкна, че предишното правителство увеличи три пъти финансирането на научните изследвания, което достигна 350 млн.лв. „Дадохме свобода на Академията да извърши преструктурирането си съобразно приоритетите си", добави Станишев.

Бившият премиер изтъкна, че според Лисабонската стратегия България е задължена да достигне финансиране от 1% за наука и научни изследвания. Въпреки това управляващите намаляват средствата за тази сфера с 0.2% от БВП. „Важно е да се информира ЕС за отстъплението от поетите ангажименти", коментира Станишев. По думите му в ЕС, въпреки кризата, държавите инвестират в наука, за да може да излязат от кризата по- конкурентноспособни.

От Коалиция за България смятат, че Законът за научните степени трябва да бъде изтеглен. Лидерът на социалистите напомни, че предишното мнозинство е предложило далеч по- балансиран законопроект. Сега обаче внесеният за второ четене текст реално няма нищо общо с този от първо четене. Според депутатите от левицата в сегашния вариант на законопроекта се върви към премахване на държавните критерии и пълна либерализация на присъждане на  научните звания. Според левицата това  застрашава авторитета на научните степени и това налага да има държавни стандарти. От ПГКБ обявиха, че са внесли аргументирани предложения за второто четене на законопроекта, които предвиждат разумна реформа, без да се дестабилизира научното развитие.

Валя Богданова изтъкна, че преди Закона за академичното развитие, е трябвало да се гледа Законът за висшето образование, защото при сегашната ситуация се създава очевиден законодателен хаос.

Ваня Добрева предупреди, че управляващите вървят към авторитарен режим. МС чрез постановление ще може да учредява научни организации, което по думите й е прецедент.

От левицата са категорични, че е абсурд да се търси пряк икономически ефект от всяко изследване. „Притеснени сме за хуманитарните и обществените науки. Тези направления трябва да бъдат съхранени", категорична беше Ваня Добрева.