Михаил Миков: Политиката, която се води в момента е политика на упадък

Фев 07, 2010 Новини БСП в медиите 0 2696

Интервю на зам

Интервю на зам.-председателя на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков за „Панорама”, БНТ 

Михаил Миков: Добър вечер и на зрителите. 
Водещ: Какво, г-н Миков, според вас значи геноцид, на български? 
М. Миков: Третиране по определен признак, избирателно третиране, което обрича на опасно за живота съществуване определена група лица. 
 
Водещ: В огромни размери и свързано с унищожаването на тези лица. 
М. Миков: Не винаги в огромни размери, но при всички случаи може да се очертае картата на една такава политика в областта на здравеопазването с оглед това, което се случва днес. 
Водещ: Ами, аз това ви питам - може ли закриването на няколко малки 
болници да се нарече геноцид?  
М. Миков: Чакайте, какво значи няколко малки? Никой не е срещу това да се прави реформа в здравеопазването, само че, когато закриваш нещо и на негово място няма нищо, тогава се случва геноцид. Това е големият проблем. Днес са 21, 58 са в близка перспектива, до 150 до края на годината, защото някои сега са посключили някоя пътека. Това е част от философията, която всъщност. . . си спомням годините, когато се дискутираше и в парламента, философията, която болниците ги направи всички търговски дружества, и те функционираха десет години. Тук ние имаме определен дълг по времето, в което бяхме в управлението, че не променихме тази философия. Философия, която на чисто пазарен принцип само от здравната каса насочва финансовите потоци, философия, която не държи сметка за достъпа до здравеопазване, защото в конституцията пише не качество, а пише достъп, макар че и качеството е изключително важно. Но когато. . .

Водещ: Че кой  отнема достъпа до лични лекари, до пунктове, до временни. . . 
М. Миков: Ами, във Видинска област, понеже и г-н Костов спомена моя роден град, има 24 от 80 и няколко незаети практики на общопрактикуващи лекари. Една болница, която вече е затворена, Кулската, и друга, без особени перспективи - Белоградчишката. Това са едни огромни разстояния, 11 общини, всяка от тези две малки болнички покриваше около две-три общини, тук не става въпрос за една община, и никой не е искал там да има кой знае колко огромни и съвременни болници. Ставаше въпрос за това, което г-н Костов каза, да се диагностицира, да има специалисти. Там АГ лекари не са толкова необходими.

Водещ: Защо не решихте  този въпрос. . . 
М. Миков: Там са необходими обаче хора с. . . ами, има причини да не го решим. 
Водещ: Е, какви са те? 
М. Миков: Основната причина е, че половин милиард за тези четири години беше насочен в укрепване на средното звено, а това са окръжните болници, както, разбира се, и университетските. Никой не може да отрече, че за тези 20 години повече пари в здравеопазването не са наливани. И следващата стъпка трябваше да бъде насочена към промени, включително в закона и във философията, насочване на средства от държавата. . . Във Видин няма инфекциозно отделение. Аз ще се поинтересувам в колко още окръжни болници. . . във Видинска област цялата няма. Имало е двама лекари със специалности, едната мисля, че е станала общопрактикуващ лекар, другата си е потърсила хляба на друго място. Защото по пътеките по тази философия, че здравето е винаги пазар и стока, няма смисъл една болница да държи инфекциозно отделение. Това е една област цяла на България. Ето това показа изкривеното огледало на чисто пазарния монетарен подход в здравеопазването.

Водещ: Г-н Миков, кой е виновен - този, който прави  реформата, или този, който я е  бавил досега? 
М. Миков: Вижте, нека оставим хората да преценят кой за какво точно е виновен. Мисля, че всеки от нас има своята вина. Може би ние, погледнато към нас, имаме своята вина, че не бяхме по-решителни в промяна на чисто пазарните механизми и вкарване на корективи, които да осигурят конституционния принцип на всякъде по територията на страната, защото. . .

Водещ: Вие корективи  може да осигурите, но пациенти не можете. 
М. Миков: Не, там. . .  
Водещ: Никой не може да осигури пациенти на болници, които ги няма. 
М. Миков: Добре, във Видинско няма инфекциозни болести десет месеца, изведнъж пламва някаква епидемия и няма инфекциозно отделение. Пожар може да няма цяла година, но пожарната си стои, нали? Ето това е разликата от единия, чисто монетарния подход, който аз изразих на едно място, че разглежда пациента като ходеща банкнота, и другият подход, който трябва реформата да се прави с разсъждение и за човека, не само за финансовите потоци. И само още нещо - в момента има едни 700 милиона, които са пари от хората, които са резерв на здравната каса, които осигуряваха малко по-нормално провеждане на реформата, по-нормално провеждане. Включително прословутите сега спешни центрове. Ами то смешно, гледат хората по телевизията и се чудят, нищо повече от тези спешни центрове, които досега. . . Питам го г-н Нанев, а бе ще има ли нови линейки, ще има ли нови щатове, той ми казва, че ще има хеликоптери и самолети. Ами, отидете в тия места, Радомир, Трън, всъщност вашите репортери ходиха. . .

Водещ: Да, ние  имахме. . . 
М. Миков: Чухте ги хората. 
Водещ: Ние ги чухме, ама видяхме на едно място недостроена стара болница и нова, и ще се окаже от всичко, че има две болници и двете закрити, една до друга. Това е парадоксът на отлаганите реформи, не е ли това, г-н Миков, това не е ли. . . не стоим ли пред този парадокс. 
М. Миков: Не, парадоксът на необсъдената широко обществено философия, защото проблемът. . . 
Водещ: Докато обсъждаме, времето ще мине. 
М. Миков: Ама не, защото тогава всички ще дойдат да живеят в София. Тук и безработицата е ниска, и достъпът до здравеопазване е по-лесен, мисля, че и жилищата сега ще се поопразнят, неразпродадени, само че ще си ходим по главите. Това е липсата на ясна представа за цялата карта на България и мисля си, че една такава политика, която почива. . . Г-н Дянков много упорито я прокарва, за него всичко е в сметките. Само че какво различава България, г-н Костов, от заобикалящите ви. . . аз няма да стигам до Щатите, Гърция - 12 процента дефицит, Румъния с 20 милиарда заеми, които ще плащат и внуците на румънците, ние в момента имаме 8 милиарда резерв. Не. . . и, разбира се, всеки от тези, последните правителства, започнато с налагането на валутния брод, има своя принос. Но ние получихме 4 милиарда, завърши кабинетът, нашият, нашето правителство, с 8 милиарда. Здравната каса имахме излишъци от бюджета, с които дофинансирахме здравеопазването, и настоявахме да не се намалява тази година с 300-400 милиона, защото там е заровено кучето. . .

Водещ: Няма ли поне нещо да признаете, че сбъркахте, примерно да кажете, ето, със заменките сбъркахме, със заменките, да речем, сбъркахме?  
М. Миков: Не, не, аз искам да свърша с другото. Ние не сбъркахме с това, че политиката на стабилност, която беше наследена от нас и я продължихме, и оставихме резерв, какъвто България не е имала, не само след, а и преди 10 ноември. Ето ги тези 700 милиона, които са пари, събрани от хората за здравеопазване, които могат спокойно сега в условия на криза да се използват, когато бюджетът няма възможност, криза е, няма възможност. Но тези пари хората са ги дали от вноските си за здравеопазване, не са ги дали за постигане на фискалната цел, стабилност. И когато бюджетът не може да даде здравеопазване, трябва да се вземат тези средства и да се осигурят социалните приоритети. Сигурно за много неща сме сбъркали, няма безгрешни хора, но при всички случаи политиката, която в момента се води, тя е политика на упадък. Тези 200 милиона, които се задържаха в бизнеса, пролетта, когато бъдат пуснати, достатъчно фирми ще са фалирали, достатъчно нови работни местаЕ достатъчно работни места ще са закрити. Мерките, активните мерки на пазара на труда, няма ги и кой е печеливш от цялата ситуация? Банките миналата година отбелязаха 800 милиона печалба, банките отбелязаха 800 милиона печалба, банки, които над 90 процента са чужди банки.

Водещ: Кажете, за заменките признавате ли си, че сбъркахте? 
М. Миков: Заменките, знаете, че законът е приет през 2003 г., а една година преди изборите под, така, не без обществен натиск, този закон беше отменен. Всъщност темата за заменките искам да я прочета и по един друг начин. Когато няма какво да кажат за писмото за 3-те милиарда и половина за еврофондовете, за селските райони, тогава се вади другото писмо и се чете малко като дяволът евангелието, защото тези заменки, които са цитирани, които са изнесени, в крайна сметка показват само едно, че в никакъв случай това не показа политическа селективност. Второ, нека, задали сме въпрос към министъра, да видим през мандата на това управление имало ли е разрешена промяна на предназначение, защото това е големият въпрос и малко спекулативно там се дават цени, определени от експерти, във вестниците днес наблюдавам. А в същото време големите пари се плащат, когато се промени предназначение. Хубаво, реши, няма да променям предназначението, това е моята политика. И следващият въпрос - защо се налагат такива смешни мораториуми в НС, а не се предприемат законови мерки, както за заменките... заменените земеделски земи, така и за заменените гори, и да се каже няма повече, спираме строителството, ограничаваме го в тази зона, точка.

Водещ: Г-н Миков, как се виждате начело на протести сега вие, г-н Станишев, 6 месеца, половин година след като загубихте властта? 
М. Миков: Ние няма да застанем начело на протестите, но няма да спрем да обясняваме на хората това, което се случва, и със здравеопазването. . . 
Водещ: Да, ама хората ни гледат сега, вашата членска маса, и тя се пита какво ще правят Овчаров, Дончева, Петков, те това се питат.  
М. Миков: Абе, днеска разговарях с едни членове на Софийската организация, те не се питат толкова какво ще правят Дончева и Овчаров, или пък Станишев, Миков и прочие, те си задават въпросите защо таксите за детските градини в София се увеличиха с 30 процента, когато заплатите са замразени. Другият въпрос, който ми задават хората от една малка община във Видинско днес, ще концесионираме ли водоснабдяването и при нас, когато цял свят почва да отчита, тук всъщност идейният ни спор с г-н Костов, крайната, така, доведената до крайност политика на приватизация, която г-н Нанев обещава и за болниците, или концесионирането в областта на публичните услуги и безконтролността на тези, които концесионират.

Водещ: Последно изречение, г-н Миков. 
М. Миков: Ами, нека, като говорим за бизнеса, нека тези 200 милиона, които се обещаха, да се дадат на бизнеса. Бизнесът умира. Конкурентоспособността... не може в условия на криза, когато имаш свръхпроизводство на електроенергия, да увеличаваш с 40 процента акциза за стопански нужди. Това убива и малкото останала индустрия и предприемачество в България.