Правителството не използва пълноценно възможностите, които предоставя ЕС

Ивайло Калфин: Лисабонският договор засилва гражданското участие при правенето на европейска политика   Само с информираност, с граждански инициативи, стъпка по стъпка можем да формираме наши позиции, да ги отстояваме и да бъдем ефективна страна-член на Европейския съюз

Ивайло Калфин: Лисабонският договор засилва гражданското участие при правенето на европейска политика

Само с информираност, с граждански инициативи, стъпка по стъпка можем да формираме наши позиции, да ги отстояваме и да бъдем ефективна страна-член на Европейския съюз. Това заяви председателят на НС на БСП Сергей Станишев на кръгла маса на тема: „Лисабонският договор и гражданското общество". Бившият премиер изтъкна, че за България дълги години членството е било свръхзадача, национална цел, обединяваща обществото и политическите сили. „Постигайки я, ние като че ли нямаме представа, какво искаме да получим", добави Станишев. По думите му разбирането, че европейските фондове се изсипват като рог на изобилието и че с магическа пръчка България ще се превърне в Германия за няколко години, е било последвано от разочарование сред хората. „Получаваме възможности да влияем върху общата политика на ЕС, а ставаме все по-провинциални, не ги използваме и отбелязваме регрес. Цялото пространство се обсебва от теми, които са чисто вътрешни и така пропускаме реални възможности, подчерта Станишев.

Ивайло Калфин обясни, че Лисабонският договор дава "голяма кутия с инструменти", от които могат да се вземат различни, според отделните проблеми, които искаме да решим. Той отбеляза, че ЕП ще участва при формирането на решения в 40 нови  сфери, които досега са били табу и са гледани само от Съвета на министрите. По теми като общата селскостопанска политика, гражданските права и енергетиката гражданите ще могат да търсят директно отчетност от избраните евродепутати. Засилва се и гражданското участие при правенето на европейска политика. 1 млн. души от няколко страни могат да поставят тема за референдум в Европейския съюз. Според Калфин въпроси, касаещи гражданските свободи, правото на труд, климатичните промени и свободата в интернет, биха провокирали дори по- голям интерес.

За съжаление обаче българското правителство не използва пълноценно възможностите, които предоставя ЕС. За пример евродепутатът даде мерките на Брюксел за стимулиране на заетостта и подпомагането на предприятията чрез т.нар. Глобализационен фонд. Калфин отбеляза, че български проект все още не е стигнал до ЕП. Според евродепутата българското правителство също може да потърси средства за преквалификация на хората и те да не бъдат "изхвърлени" от пазара на труда. Илияна Йотова добави, че от началото на новото управление до този момент няма нито един проект, който да е защитен по т. нар. програма Прогрес. По нея се отпускат кредити на хора, които не могат да получат средства от банки, както и за подпомагане на малки и средни предприятия.

Кристиан Вигенин коментира, че показателно за начина, по който днешното управление гледа на Европа и ЕС, е коментарът на премиера Бойко Борисов, че ще дадем 20 000 евро за борба с климатичните промени, придружен от репликата, че се е „договорил" добре. По думите на евродепутата, по Бай-Ганьовски се оказва важно не какви са общите ценности, а колко ще платим. „Какво би могло да се очаква от обществото, щом отношението на министър-председателя е такова", възмути се Вигенин.

„Гледа се зле на общите действия на управляваща партия с националистическа партия", добави Ивайло Калфин. По думите му ясно се вижда негласната коалиция ГЕРБ - Атака и това притеснява много хора. Евродепутатът изтъкна, че няма нужда от подписване на споразумение, когато двама лидери излизат на обща пресконференция и вземат решение, с което ще се разпали национализъм в България. Според Евгени Кирилов ако Румяна Желева получи въпрос на препитването като кандидат за еврокомисар - как се отнася като член на правителството към референдума за новините на турски език, тя трябва да се разграничи, иначе рискува да пропадне. По думите му премиерът Борисов трябва да излезе от капана, наречен референдум за новините на турски език, преди той да се е превърнал във вълчи. Кирилов подчерта, че става дума за фундаментални права, по които Европа съди за демократичния процес у нас като цяло и висши политици изразяват недоумение. "Темата поставя под риск не само буквата Е от названието на ГЕРБ, а цяла България", категорични са евродепутатите. Илиана Йотова коментира, че е политически недалновидно точно в навечерието на избора на новата Европейска комисия, Европа да се занимава с България. „От една страна говорим како завоевание е приемането на хартата за правата и свободите на гражданите, а сега става дума за нарушаване на права по този много драстичен начин. Търси се чрез референдум защита на правата на мнозинствата от малцинствата", каза евродепутатът.

Евродепутатите от БСП обявиха инициативите си за началото на следващата година. Предстоят три конференции, касаещи подпомагане на борбата с безработицата и стимулиране на заетостта, икономически въпроси и противодействие на кризата, както и за политиката на ЕС в Черноморския басейн. Българските евродепутати ще инициират и отбелязване на деня на освобождението трети март в Европарламента. Сред въпросите, с които социалистите са ангажирани в ЕП, са преодоляването на икономическата криза, енергетиката, екологията и инвестициите, заетостта, външната политика на Съюза, гражданските права и свободи и влизането в Шенген. В Брюксел в началото на следващата година ще бъде представена книгата на Велислава Дърева за медиците в Либия, придружена от филм и като благодарност за свършеното от Европа за освобождаването им.

По време на кръглата маса представители на Младежкото обединение в БСП имаха възможност да дискутират с евродепутатите от БСП и лидера на социалистите Сергей Станишев различните теми, свързани с Лисабонския договор и участието на гражданското общество във формирането на европейските политики. Участниците бяха разделени на пет работни групи. Първата обсъди начина, по който Лисабонският договор променя институциите на ЕС. Втората се съсредоточи върху това как Договорът урежда областите на компетентност на ЕС и как ЕС ще взема своите решения и ще управлява законодателната си дейност. Участниците в третата група обсъдиха структурата на финансовата система на ЕС според Лисабонския договор и по какъв начин се противопоставя той на измамите в Европейската общност. Как са защитени основните човешки права в договора от Лисабон и хартата на основните права на ЕС, беше темата на четвъртата група. Петата обсъди изграждането на силно гражданско общество и стабилна правосъдна система в ЕС.