Димитър Дъбов: Законопроектът за тероризма не отговаря на потребностите на специализиран закон

Подценява се ролята на държавната граница. Няма и контрол върху поведението на бежанците у нас

„С внесения законопроект за тероризма сме на път да отидем в групата на специализираните закони. Нищо лошо, но ако той отговаряше на потребностите на специализиран закон”. Това заяви народният представител от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Димитър Дъбов от парламентарната трибуна. Според народния представител в закона не става ясно и как записаните в него предложения ще бъдат финансово обвързани. „Многократно сме поставяли въпроса, че бюджетът на ДАНС и други разузнавателни служби трябва да бъде завишен, с оглед на новите изисквания, заплахите към нашата държава, за да бъдат адекватни на тези предизвикателства”, допълни той.

Според Дъбов един от най-големите недостатъци на закона е липсата на правни дефиниции какво е тероризъм. „В САЩ е записано, че това е предумишлено политически мотивирано насилие срещу мирни граждани или национални обекти с цел да се повлияе на настроението на гражданите”, уточни той. Няма определение и за това какво е терористична дейност, подстрекателство или поръчка на такова; радикални и екстремистки мотивации за терористична дейност; какво е обосновано предположение и заплаха за тероризъм. Народният представите даде пример, че в руския закон има още 20 ключови определения, свързани с темата тероризъм.

По думите на депутата от левицата се фаворизира МВР и се омаловажава ролята на останалите фактори на антитерористична дейност. „Не трябва да се забравя, че по линия на превенцията 85 % от дейностите са информационно-аналитични. Това най-силно е развито в ДАНС и двете разузнавателни служби и по-слабо в МВР”, уточни той. Дъбов е на мнение и че се делегират полицейски правомощия на служителите от въоръжените сили, без достатъчно конкретност. „Съгласно сега действащия закон за МВР полицейските правомощия са 17. Колко и кои от тях ще бъдат делегирани на военнослужещите не е ясно”, каза още той. „Макар и не добре формулирани, все пак има задачи за сухопътни войски. Няма ги ПВО и ВВС при морски заплахи. Заплахата за въздушен тероризъм е едно от често срещаните явления по света. Същото важи за военноморските сили и заплахите по море. Няма ги химическите и биологическите формирования”, коментира народният представител.

Подценява се ролята на държавната граница. Няма и контрол върху поведението на бежанците у нас

Дъбов е на мнение, че в проектозакона е напълно подценена ролята на държавната граница за противодействие на тероризма. „Със сигурност над 99% от евентуалните терористи проникват отвън, основно през земната граница. Възможни са и вътрешни фактори и изпълнители, т. нар. „спящи клетки“, подчерта той. Според него освен охраната на границите, трябват допълнителни мерки за насищане на ГКПП с представители на ДАНС и БОП. Депутатът  припомни изказване на министър-председателя на Унгария, в което е заявил, че страната е на 100% защитена от преминаване на мигранти по границата със Сърбия и че там са разположени 8000 полицаи и военнослужещи.

„99% от бежанците самоволно напускат лагерите, които са за тях. Ходят в страната, където си искат или преминават в други страни, но контрол върху тяхното поведение в България няма”, каза още той.

С този законопроект се нарушават основни човешки права

„Наред със заподозрените в тероризъм, проектът предвижда и редица ограничения за обикновените граждани – при нужда антитерористите ще разполагат с всяко помещение и жилище, от което имат нужда. Могат дори да повреждат и унищожават част от имуществото в тези сгради. Могат да изземват всяко превозно средство”, посочи народният представител. По неговите думи законът предвижда една порочна практика от близкото минало – подслушването за оперативни цели, не остава следа какво точно е събирано, как и с каква цел, дали е напълно унищожено и няма ли да се използва във вреда на лицето. „Министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС могат да забранят на определено лице да промени мястото си за живеене, да ползва интернет, да напуска страната, да посещава определени места, да притежава повече от един телефон и да контактува с определени лица. Това без съмнение е нарушаване на основните човешки права”, категоричен е Димитър Дъбов.