За първи път в бюджета за 2010 г. се залагат политики, които отнемат социални права

Председателят на НС на БСП Сергей Станишев пред Агенция "Фокус":   Фокус: Кои бяха основните акценти в изказванията на конгреса на „Единна Русия", на който присъствахте? Сергей Станишев: Това е 11-ият конгрес на партия „Единна Русия", БСП има дългогодишно партньорство с тази партия, която се оглавява от премиера на Русия Владимир Путин

Председателят на НС на БСП Сергей Станишев пред Агенция "Фокус":

Фокус: Кои бяха основните акценти в изказванията на конгреса на „Единна Русия", на който присъствахте?
Сергей Станишев: Това е 11-ият конгрес на партия „Единна Русия", БСП има дългогодишно партньорство с тази партия, която се оглавява от премиера на Русия Владимир Путин. През 2004 г. подписахме протокол за сътрудничество и оттогава имаме редовни размени на опит, делегации, обсъждаме двустранни отношения и в политиката, и в областта на младежката политика, тъй като те имат силна младежка организация. В рамките на конгреса се състоя и международна конференция с участие на всички чуждестранни гости - 36 делегации, включително и БСП от България. Основната тема на този форум беше отговорността на партиите в условия на икономическа криза в света, а моето изказване беше посветено на опита, който има България. Акцентите бяха няколко - първо, тази криза започна през септември миналата година, най-напред като криза на финансовите институции, премина в икономическа криза, засягаща реалния сектор, в световна търговска криза, защото рязко се сви търговията в света, и стигна до социална криза в много отношения - с увеличаване на безработицата практически във всички страни, по-трудно бюджетиране по целия свят. В Европейския съюз има редица страни с бюджети по 8 - 10 % дефицит; бюджетът и на Руската федерация за тази година е с около 6 - 7 % дефицит. Размяната на опит, впечатления, рецепти и технологии за решаване на проблемите на кризата беше полезна за всички участници.
Споделих, че опитът на България се състои в следното: първото условие и предпоставка за успешно решаване на кризата е стабилността на публичните финанси. В предишните години се натрупаха резерви - фискалният резерв нарасна почит два пъти за последните четири години преди началото на кризата и надхвърли 8 милиарда лева към лятото на този година и това е изключително важно за стабилността на икономиката и за възможностите на всяко българско правителство да решава проблемите на реалната икономика и на гражданите. Това позволи да се предприемат още миналата година и началото на тази година редица антикризисни мерки; в това число - кредитирането на реалния сектор чрез Българската банка за развитие, недопускането в България да се случи срив на банковата система какъвто имаше в много развити европейски икономики.
Вторият приоритет е подкрепата на реалната икономика, която в България се реализираше по две направления. Първо - с инфраструктурата, капиталовата програма на българското правителство, което в бюджета за 2009 г. отдели доста ресурси за капиталово строителство за инфраструктурни обекти като подкрепа на реалната икономика в условия, в които икономическата активност се свива, както е в целия свят. Другите мерки са свързани с данъчната политика - за 2009 г. осигурителната тежест беше намалена с 2,4 пункта, с редица други мерки, които пряко или косвено подкрепяха различни сектори на икономиката.
Третият ключов аспект е подкрепата на хората, които са в нужда. През тази година се реализира много мощна програма чрез националния план за заетост, за да се смекчи ефектът на безработицата. Направени бяха и други неща като поемането от държавата на заплащането на хората, които са на половин работен ден, което засяга стотици български предприятия, за да могат да преодолеят този период и да запазят екипите.
С руските колеги, с които водихме разговори, беше оценено, че има не малко паралели в ситуациите и действията, които са предприети в Русия и България. През последните години Русия натрупа голям резерв в резултат на високите цени на природните ресурси нефт и газ, най-вече и използваха точно този резерв по време на кризата, за да облекчат въздействието върху руската икономика и социалния сектор. В не малка степен това се правеше и в България.
Второ - в условия на криза е особено важно тежестите на кризата да не паднат върху най-бедните. Затова предишното правителство през тази година осъществи едно изпреварващо увеличение на пенсиите - и през април, и през юли. За да могат хората, които са най-уязвими по време на кризата, да го преодолеят. Същото впрочем правят и в Русия, което планират и за следващата година.
Още един аспект от това, което споделих като наш опит е, че за първи път в бюджета за 2010 година (което според мен е грешка и е много опасно) се залагат политики, които отнемат социални права.
Фокус: Цитирани сте да казвате, че новото правителство прави сериозни отстъпления от политиките за социална защита на хората по време на криза?
Сергей Станишев: Това е точно така. Защото ако погледнете бюджетът за догодина, националният план по заетост, който е един основен инструмент на държавата да се помогне на хората и на фирмите по време на криза и срещу безработицата, той е намален от 190 милиона лева на 65 милиона лева. Това е намаление от три пъти на средствата, които се заделят от държавата. По същество се премахват политиките на временна заетост и близо 65 000 души няма да имат доходи, които получаваха чрез тези политики. Това е сериозен удар и за българските общини от гледна точка на тяхната социална стабилност. Има и много други политики, които показват, че държавата в тези достатъчно тежки условия, прехвърля отговорността върху гражданите. Единствената ефективна антикризисна мярка е намаляване с 2 пункта на осигурителната тежест, но това е най-вече подкрепа за бизнеса. Между другото обаче тя е по-малка като стъпка от тази, която направи предишното правителство за 2009 година, но това е единственото реално видимо нещо.
От друга страна се натоварват гражданите. Увеличава се изпреварващо акцизът върху цигарите. Увеличават се и други данъчни тежести. Акцизът за електроенергията за стопански цели нараства с 42 %. Всичко това ще се отрази върху цените, които ще плащат хората за всяка една продукция, произвеждана и продавана в България. Реалната тежест пада върху раменете на данъкоплатците в България, без правителството и държавата да поемат своя дял и да помагат достатъчно в тази достатъчно трудна ситуация.
Вицепремиерът и министър на финансите каза, че на всяка цена ще се направи балансиран бюджет. По същество в бюджета се залага достатъчно сериозен дефицит, което противоречи на всичко, което ГЕРБ говореше и преди изборите, и след изборите, в продължение на месеци, до последния момент. Нещо повече - този дефицит вероятно ще бъде доста по-голям дори отколкото е залегнал в бюджета. В бюджета се предвижда дефицит от 0,7 % от БВП (около 450 милиона лева, ако не се лъжа), който обаче ще бъде по-голям. Знаете, че в деня на гласуване на бюджета се договориха за още 450 милиона лева за здравеопазване, което само по себе си е добре като стъпка за този сектор, но това ще влезе в реален дефицит. Така дефицитът или дупката в бюджета, ако използвам популярния жаргон на правителството, ще бъде около 950 милиона лева. Тази цифра се залага отсега, а най-вероятно може и да се разрасне при тези параметри. Друг аспект - приходите за следващата година според мен са съзнателно силно занижени, за да могат към средата на годината да разполагат с допълнителен ресурс, който да го обяснят с чудесата на управление в българската политика.
Фокус: За какво разговаряхте с кмета на Москва Юрий Лужков?
Сергей Станишев: И с Лужков, и с други представители на ръководството на „Единна Русия", в т.ч. и Борис Гризлов говорихме за двустранните отношения. Такива разговори имахме и с депутати, и други членове на ръководството на „Единна Русия", които имат специално отношение към България. През последните години отношенията между България и Русия придобиха интензивност и в политическия диалог, и в областта на културното сътрудничество. Миналата година беше Година на Русия в България с десетки концерти и събития, което даде възможност на българската аудитория, зажадняла за съвременна руска култура, да се срещне с руските изпълнители. Тази година е Година на България в Русия, която се финансира от българската и от руската държава.
Един от важните аспекти на нашето партньорство са големите енергийни проекти, на които се даде и старт, и реално развитие. Говоря и за „Бургас - Александруполис", и за „Южен поток", и за „Белене". Според мен това е един от много важните аспекти на двустранните отношения. В разговорите почувствах сериозна загриженост от руска страна за това - каква ще бъде тяхната съдба, защото не виждат каква ще бъде държавната политика, което мен лично не ме изненадва. В последните месеци буквално ежедневно се дават разнопосочни сигнали от новото българско правителство и по отношение на „Белене", и за „Бургас - Александруполис", ако щете - и за „Южен поток" няма разговори по неговите параметри. Това е много опасно за енергийната независимост на страната, защото реализацията на тези проекти дава реален шанс България да бъде по-силна енергийно, да бъде по-независима от други доставки. Дава възможност България да заеме стратегическо място на европейската енергийна карта като страната, през която минават такива гигантски енергийни проекти. Всеки знае, че когато през територията на една страна минава такъв проект като „Южен поток" или като „Бургас - Александруполис" и „Набуко", тежестта и значението на тази страна, нейната енергийна сигурност нараства, защото всеки - и доставчиците, и потребителите - са заинтересовани тази страна да бъде стабилна.
Фокус: Сред акцентите е модернизация на руската икономика. Как успяват да не изоставят модернизацията на икономиката, паралелно с преодоляване на последиците от икономическата криза?
Сергей Станишев: Между другото и в моето изказване подчертах, че борейки се с конкретните измерения и въздействия на кризата, е изключително важно за всяка държава и всяко правителство да мисли дългосрочно и да инвестира в такива сектори и отрасли, които ще дадат перспектива за конкурентноспособност на икономиката. Точно това правят в Русия, защото са направили своя анализ. В своето изказване министър-председателят Владимир Путин каза, че руската икономика се е оказала доста уязвима в тази криза и ако искат да бъдат конкурентноспособни, трябва да заложат на високи технологии, иновации, сектори от производството, които правят Русия по-модерна държава. Един от основните акценти във всички изказвания на конгреса, приветствието на президента Дмитрий Медведев, анализа на министър-председателя беше - модернизацията на страната, нейната икономика, една доста амбициозна програма. Правейки паралел с България, мога да кажа, че за съжаление това, което се вижда следващата година като политика и бюджет води в обратната посока. Средствата, които се заделят за научни изследвания, са с близо една трета - 30 % по-малко от това, което беше за тази година. За сравнение през последните четири години средствата за наука, научни изследвания и иновации нараснаха в България три пъти. Един от проектите, който се оказа замразен от новото правителство, незнайно защо, беше с IBM за създаване в България на център за нанотехнологии.
Фокус: От гледна точка на вътрешнопартийния живот - „Единна Русия" е внесла в устава задължително участие в предизборни дебати, предварителни избори и др. Вие като лидер на БСП направихте ли си някои партийни изводи от форума?
Сергей Станишев: Още от последния конгрес на БСП бяха приети аналогични промени и в новия устав е записана възможността за провеждане на партийни избори. Този устав вече е действащ и това дава възможност нашите номинации и за листи, и за кметове да се провеждат вътрешнопартийни избори, което е силен стимул за членовете и симпатизантите на Социалистическата партия, да участват в процеса, сами да формират своите кандидати, което винаги ще се отразява положително и на резултатите.