Смешно е имунитетът на Станишев и горите на царя да са основните политически постижения за 100-те дни

Мария Филева , „Всеки ден" Г-н Станишев, след броени дни е 10 ноември, отбелязваме 20-ата годишнина от прехода

Мария Филева , „Всеки ден"

Г-н Станишев, след броени дни е 10 ноември, отбелязваме 20-ата годишнина от прехода. С какви чувства посрещате тази дата? Защо се оказа, че преходът още не е свършил? Къде сбъркахме, че не се случиха очакванията, с които посрещнахме демократичните промени?

Преходът очевидно не е приключил и както повечето българи ще посрещна тази дата със смесени чувства, защото хората от моето поколение и по-възрастните си спомнят очакванията, които съществуваха тогава. Най-обща казано се очакваше, че ще вземем от Запада, от Европа, от демократичния свят свободата на мнение, правата на гражданите, плуралистичната демокрация и ще запазим социалните придобивки, социалната сигурност и равенството в много отношения. Спомням си тогава - през 90-та година, едно от обещанията на СДС беше, че всеки българин ще ходи да почива на Канарските острови. 20 години по-късно преходът като че ли не е приключил, т.е. не сме достигнали тази цел или мечта, към която се стремяхме - обществото ни да бъдe и демократично, и правово, и със сигурност, и да отговаряме на европейския модел във всички параметри.

Нееднократно е обявявано приключването на прехода - с влизането ни в НАТО, с влизането ни в ЕС, но се оказва, че целта на хоризонта се премества. Истината е, че изключително много хора загубиха от прехода в личния си статус, в стандарта си на живот, в качеството на здравните услуги, в образованието, в достъпа и гарантирането на работа. Това, струва ми се, е основната причина за разочарованието, което съществува. Освен всичко останало според мен през последните месеци се движим в обратна посока от гледна точка на демократичността на държавата и управлението.

А къде е мястото на БСП в този 20-годишен преход? Ето че отново се появи темата за куфарчетата с пари...

Тази тема много услужливо се подхвърли и използва от много хора и в БСП, и извън БСП най-вече. Като че ли се получава така, че БСП, която за тези 20 години е била в управлението 6 години и няколко месеца носи отговорност за всичко и винаги, независимо от волята на избирателите, които през`91-ва дадоха победата с малко, но завинаги на СДС, през`97-ма - на ОДС, 2001-ва - на царя, през 2009-та - на Бойко Борисов. В крайна сметка всички носим отговорност за това какво се случва в обществото и БСП носи тази отговорност пропорционално на своето влияние и подкрепа в обществото.

Това, което БСП, успя да направи в българския преход, е гарантиране на мирния характер на преход от една система към друга. Това започна с Кръглата маса, с първите демократични избори и с приемането на демократичната Конституция, която в своите основни параметри отговаря на най-високите стандарти. Това, в което БСП не успя, е да гарантира по-голяма социална защитеност. Затова имаше и обективни, и субективни причини. Много от поразиите с най-тежки последици се случиха, когато БСП беше в опозиция. Всички знаят какво е състоянието на българското селско стопанство, как мъчително се възстановява то. Ударът върху него беше нанесен през 1991-92 г. с ликвидационните съвети, начинът на връщане на земята. И тези действия и сега имат конкретно, реално въздействие върху състоянието на селското стопанство. Приватизацията и начинът, по който беше преразпределена обществената собственост, не стана в преобладаващата част по време на управлението на БСП.

А куфарчетата с пари от началото на демократичните промени не са ли в основата тъкмо на тази социална несправедливост на прехода, за която говорите?

За това много се говори, но как да ви отговоря аз, който тогава бях на 23 години и не съм получавал куфарчета?! Шеговито коментирах, че съм леко обиден от това. Вече сериозно, имаше един процес на първоначално натрупване на капитала. Той винаги е не много красив, особено когато 90 % от собствеността беше държавна. Но голямото раздържавяване стана не по времето на БСП.

Как баща ви посрещна 10 ноември? Споделяли сте, че е бил разочарован от това, което се случи?

Посрещна го с много надежди. Той активно участваше в този процес, защото беше човек на своето поколение - със своите идеали и ценности, със своите заблуди, грешки. Беше идеалист и вярваше, че може да има социализъм с човешко лице, т.е. да бъде поправен моделът. Това, което се случи после, него естествено го разочарова, защото видя как важни за него обществени ценности - справедливост, равенство, бяха просто преместени на съвсем заден план. Спомнете си философията на прехода - всеки да се оправя както може. Чак сега, през последните години държавата, която беше съзнателно разнебитена, започна бавно и мъчително да се възражда и това е много тежък процес и не става с волунтаристични действия, с много шум и пиар акции. Например съдебната система, пак се връщаме към корените, кога беше разнебитена? Нали повечето недоволстваме от нейната неефективност, от безкрайните процеси, от липсата на осъдителни присъди по отношение към организираната престъпност и пр. Аз питам - кога прочистиха съдебната система от хиляди магистрати и кога назначиха хора без никакъв стаж и опит, кога се кадруваше политически?

Непременно ще засегнем в разговора проблемите на съдебната система, още повече с оглед на вашия пряк досег сега, но преди това да заключим темата за 10 ноември. Казахте, голямото раздържавяване не беше по времето на БСП, казахте - те съзнателно разнебитиха държавата. Кой, кои бяха тези те?

Които искаха в мътните води да се лови риба. Като говорим за държавност, вижте МВР - за 20 години тотална промяна в състава. Много хора, които бяха професионалисти, бяха изхвърлени на улицата и някои преминаха от другата страна. Изобщо в България границата между държава, институции и частен интерес за тези 20 години много се разми. Понякога не знаеш кога един представител на някаква институция, дори един министър-председател понякога трудно може да се ориентира, говори от гледна точка на институцията или на някакъв частен интерес, който му въздейства. Това е цялостното състояние на нашето общество.

След като бяхте разпитван в прокуратурата, казахте, че върху нея и върху цялата съдебна система се оказва политически натиск. Вие не сте ли го правил, когато бяхте министър-председател?

Никога. Веднъж си позволих да направя изказване и то беше посрещнато на нож от съдебната система, във връзка с едно решение, което засягаше, според мен, държавния интерес по отношение на „Кремиковци". Тогава то предизвика буря от негодувание. Просто се чудя защо днес такава буря няма, когато министър-председателят, министри, депутати действат вече не като изпълнителна власт - те обявяват присъди.

Имате ли обяснение, след като се чудите?

В обществото ни се насажда страх. При това навсякъде, защото навсякъде новата власт действа брутално - без никакви законови норми. Викат се хората и им казват - днес пишете молби за освобождаване. Примерите са десетки - като се почне от администрацията в Министерски съвет и се стигне до областни структури. И всички си пишат - няма закон, пишете молби, иначе ще ви смелим. Хората се плашат и си пишат молбичките. Техните права грубо се нарушават. В тази ситуация очевидно имаме един процес на концентрация на властта, на овладяване на всички структури. То си върви по план. Би трябвало и медиите да го виждат. Оказва се натиск. Че парламентът се е превърнал в машина за гласуване, струва ми се, вече никой не подлага на съмнение. Там нямат значение аргументите, няма диалог, има директива-указание. Няма да се учудя, ако някой ден дойде пред парламента и видя строева подготовка на депутати от мнозинството. Защото така е казал лидерът. Дават се почти разпореждания и срокове на главния прокурор какво да се направи, предявяват се претенции към президента! Такова нещо не е било в България през последните 20 години. И това е видимо. Да не говорим, че има една явна тенденция за овладяване на независими органи. При разглеждане на годишните отчетни доклади на една или друга комисия и структура те се поставят под натиск, прави се опит да се създаде обществена нагласа за тяхната законова промяна, да се наруши принципът на мандатността - т.е. цялата власт в едни ръце.

В този смисъл какво очаквате да се случи по конкретния казус, заради който беше поискан вашият имунитет, а вие доброволно се отказахте от него? Каква е истината за тази прословута справка, „изтекла" от кабинета ви? Не можахте ли да я ксерокопирате и тогава да запознавате с нея разните деструктивни лица и кръгове, вместо да не връщате оригинала?

Естествено, че може, това са наивни твърдения. Първо, аз все пак вярвам в обективността на прокуратурата и на съдебната система. Защото обществото има своите съпротивителни сили. Когато говорихме за разочарованията от 10 ноември, не може да се каже, че нищо не се е получило оттогава - има все пак гражданско общество, има институции, които държат на своята независимост и аз съм сигурен, че този съпротивителен процес на демократичния организъм ще сработи. Въпросът колко бързо ще сработи и колко щети ще бъдат нанесени, докато се отхвърли доминиращата тенденция през последните месеци.

Що се отнася до конкретния казус... Имам усещането, че първият ясен мотив на това, което се случва от страна на изпълнителната власт, защото министър-председателят лично е инициатор, е реакция на опозиционното поведение - мое лично и на БСП. Спомнете си какво директно беше казано от министър-председателя и лидер на ГЕРБ - БСП да млъкне, да не ме нервира, както правят ДПС и НДСВ. Извинявайте, то това е работата на опозицията - да говори, да сочи слабости на управлението, да говори за грешки. Това предпазва самата власт от грешки, които могат да имат фатални или тежки последици. Но добрата опозиция в очите на мнозинството е нямата или мъртвата опозиция.

Второ, аз предупредих още в моя анализ на първите 100 дни, представен и на конгреса по същество в моя политически анализ, че ще последва реакция на този анализ. Дадени бяха оценки, които не са лицеприятни - управлението е дясно, с тенденция към авторитаризъм, която внася социална несигурност, а и не е особено компетентно. Казах, че ще има реакция и тя ще бъде не само политическа. Това беше пропуснато. Освен това очевидно имаше и други очаквания от самия конгрес сред редица хора.

Имам усещането, че сега съм в ролята на един деловодител на справки. Все пак аз съм бил министър-председател на страната с конкретно разписани конституционни функции. Що се отнася до тази конкретна справка, която гръмко се нарича доклад от министър-председателя, има много любопитни неща около цялата история. Аз, разбира се, не мога да огласявам подробности, които са предмет на следствието, но интересно е, че тя беше огласена в публичното пространство, ако това е докладът, след като е била представена от министър-председателя. Второ, по съответния материал са направени проверки и от ДАНС, и от прокуратурата, това също е публичен факт с конкретни резултати. Ако смятате, че това, което се появи в интернет, е държавна тайна и сериозен доклад, ми става смешно.

Говори се, че още 8 или 9 доклади на ДАНС са изчезнали от вашия кабинет...

Говорят се много неща в публичното пространство.

Да не сте се предоверил на някого? Мислите ли, че е възможно, връщайки ги в ДАНС, някой, на когото сте имали доверие, да ви е подготвил капан?

Няма да коментирам тези неща.

Значи има вероятност точно така да се е случило?

Вероятности има много. Знаете ли, лошото е, че вече три месеца държавата се управлява чрез активни мероприятия, чрез скандали - истински и изкуствени, чрез много лъжи от екрана на телевизора. Това е елементарен поглед към цялата система на управление. Трябва да е ясно, че една от целите на всичко, което се случва, на помиите от лъжи, които се изливат върху БСП, на тъй наречената ревизия на наследството на кабинета, срещу която нямам нищо против, ако е обективна - е БСП да бъде смачкана. Защото БСП е единствената към днешна дата алтернатива на ГЕРБ. И тук има съвпадение на много интереси - на управляващите, на хора, които имат свои политически амбиции и виждания, и много други, в това число и икономически интереси.

Съжалявате ли сега за решението да създадете ДАНС? Каква беше необходимостта от спецагенцията - разнебитените структури на МВР, за които преди малко говорехте ли? Оправда ли ДАНС вашите очаквания?

Не, не съжалявам. Продължавам да вярвам, че в една демокрация трябва да има система на взаимен баланс и взаимна контролируемост. Преди да предложа създаването на ДАНС, имаше сериозни критики към МВР по отношение на борбата срещу организираната престъпност и корупцията от ЕС. От тази гледна точка създаването на ДАНС беше политическа реакция и показва политическа воля за създаване на една структура, която отговаря за националната сигурност, не само в традиционния смисъл на думата, но има и по-широки пълномощия, които засягат и борбата с организираната престъпност и корупцията. Това увеличи шанса информация, която съществува в една структура по отношение на едно или друго лице или на някаква организирана престъпна група да не се покрива, да няма чадър над никого. Мисля, че е логично и разбираемо - когато има два източника или две служби, които имат отношение към тази проблематика, по-трудно е да се намери чадър и тук и там, отколкото ако е на едно място. Второ, националната сигурност не може да се дели на толкова парчета, на колкото беше делена. Затова в ДАНС се вляха и структури, които бяха в Министерство на отбраната, Министерство на финансите. Но факт е, че стартирането на службата тръгна трудно. Всяко ново начинание има своите проблеми. Трудно се създава колектив от хора, които са работили в различни агенции с различен манталитет на работа и различни приоритети. Но това, което ясно и категорично мога да кажа, че никога не е имало политически чадър над когото и да било. Дори ако погледнете, аз не съм го виждал между другото, другият прословут доклад, който циркулира по вестниците и всъщност не е доклад, както разбирам, а текущ отчет за дейността на ДАНС...

Този, в който са посочени имената на корумпирани министри?

Вижте, ДАНС не е съд, не е прокуратура дори. ДАНС проверява сигнали, които постъпват и след това на базата на тези проверки ги предоставя на прокуратурата или на някой друг, но ако това нещо, аз не съм го виждал, пак повтарям, и не знам дали го е виждал новият министър-председател, е вярно, означава, че не е имало чадър над никого и е работено по отношение на високопоставени хора от предишното управление.

Но не е имало реакция...

Кой ви каза, че не е имало реакция?

Няма нито един осъден действащ министър.

Всяка проверка изисква определено време. Проверката на прословутия доклад, който се визира (относно лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху министерства и структури на държавната администрация, донесен на крака от лоялния гражданин Алексей Петров на новия премиер Бойко Борисов - б.а.), трае от октомври м.г. до пролетта, когато беше заключението на прокуратурата. Нищо чудно много от нещата, които днес циркулират, да са започнали като проверка от Държавната агенция. Но дайте да затворим тази тема, защото не смятам, че съм най-голямото ченге и защото не смятам, че държавата трябва да се управлява с такива методи.

Сега се чуват коментари, че сте я създали, за да се пазите от Румен Петков, толкова ли е страшен? Сам вие го заявихте открито - каква голяма съпротива сте срещнали от бившия вътрешен министър срещу създаването на ДАНС и заради това съжалявате, че по-рано не сте го освободили от този пост?

Да, имаше съпротива, имаше различия. Аз смятах, че това е правилното движение. И когато казах, че е било грешка, че не съм освободил Румен Петков, не за друго, а защото ако той не е съгласен с политиката, която отстоява и налага министър-председателят, би трябвало той да си подаде оставка. Ако смята това за грешен ход. Или аз да му я поискам. От тази гледна точка говоря, а не от конспираторска, балансираща и всякаква останала. От гледна точка на управлението. Представете си министър Дянков и министър Цветанов днес да кажат - абе Бойко Борисов греши, аз съм против това. На десетата минута няма да ги има. И аз съм сигурен, че много от министрите, които днес са толкова щастливи и активни, ще бъдат доста бързо жертвани. Особено тези, които са свръхактивни с инициативи, които са изключително авантюристични. И играят роля на някакви камикадзета и торпеда.

Съжалявате ли за някои свои кадрови решения като министър-председател?

Няма перфектни кадрови решения. Всеки човек има своите силни страни, това важи за всеки управленец и всеки политики. И своите слабости, разбира се. Въпросът е като цяло нещата да се движат напред и в правилна посока. Още повече нека бъдем точни и откровени, в крайна сметка това беше коалиционно правителство, нямаше друга формула. В някаква степен завиждам на г-н Борисов днес, защото неговите ръце са изцяло развързани. Засега. Или поне на пръв поглед.

Вие можехте ли да контролирате министрите от другите две политически сили, с които бяхте в коалиция?

Да, от гледна точка на политиката, която водят, да. Но от гледна точка на текущото, аз не мисля, че който и да е министър-председател може ефективно да осъществява контрол върху ежедневната дейност. Това е абсурд. Ако някой си мисли, че може така да го направи, няма да сработи.

Говорихме за силните и слабите на всеки политик и управленец. Обвинението, че сте твърде много европеец ви е приписвано и като слабост, и като сила, но...

Всяка слабост е продължение на достойнствата.

Но тази дипломатичност и диалогичност не ви ли изигра лоша шега? Не проявихте ли твърде много партийната лоялност като не обяснихте публично и ясно защо освободихте някои от своите министри? В този смисъл май проявихте и твърде много лоялност към коалиционните си партньори, та някои от тях се дефилираха в медиите и публично анатемосваха решения, за които трябваше да носите заедно отговорност?

Не, обяснявал съм нееднократно освобождаването и на наши министри и зам.-министри, мисля, че и от другите политически сили. Но с другите политически сили винаги е по-трудно, защото в крайна сметка има степени на значимост. Стабилността на управлението, на коалицията и реализацията на основните приоритети за мен винаги е било по-важното.

Но Румен Овчаров ви е обиден...

Да...

Ето той на конгреса каза, цитирам по памет, вие ме освободихте, казвайки, че може да не съм виновен, но обществото го иска, ето и аз сега ви искам оставката, понеже може да не сте виновен, но обществото го иска.

Само че става дума за две различни неща - веднъж за управление и за това как стои управляващата коалиция и БСП като управляваща политическа сила, а другото си е вътрешнопартиен избор и въпрос. И това дали БСП ме иска или не, е въпрос, който се решава от БСП. На конгреса беше проведено гласуване с четирима кандидати.
А за Румен Петков аз казах достатъчно ясно, освен всичко останало нямаше парламентарно мнозинство. Спомнете си, НДСВ не подкрепи по същество кабинета, когато беше вотът на недоверие във връзка с искането, мотивирано с казуса „Куйович" и прочие. Може ли да управлява ефективно един министър и да съществува кабинет, когато няма и парламентарно мнозинство. Отговорете ми вие? Може ли?

Така поставен, въпросът е риторичен.

Ами задавате риторични въпроси.

Имате ли усещането, че за резултатите на парламентарните избори не платихте цената само на своя мандат, но и на 4-годишния мандат преди вас, а и на целия преход, за който има усещане, че е бил несправедлив?

Минимум и на предишните четири години. Въпреки че просто много неща, много фактори се стекоха като причини. Освен недоволството на много хора от самото управление, защото знаете, че поне досега няма правителство в България, което приключва с рейтинг по-висок от 20-21 %, но действително БСП нямаше тази ситуация, която има ГЕРБ - да започне грубо казано начисто, със самостоятелно мнозинство. Нямахме тази подкрепа от избирателите през 2005 г. И управлявахме с две партии, които бяха в управлението преди нас. Аз не съжалявам за това, защото съм убеден, че направихме много и добри неща за България. В това съм абсолютно убеден. Не само като европейско членство, но и като реални реформи, като икономически напредък, като увеличаване на доходите. Но се насложиха много неща - и това, че „коалиция" стана мръсна дума и се възприемаше само като някакъв компромис, баланс, пазарлък, и това, че очакванията след влизането в ЕС бяха много по-високи от реалните възможности, и нашите собствени грешки и слабости в управлението, и това, че срещу себе си имахме популистка партия. Навсякъде по света традиционните партии не знаят още как да реагират на това, включително и БСП - на популизъм, на плещенето ей така, но разбираем език и то неща, които се харесват. Няма отговор. И в развитите демокрации, в общества, които са много по-улегнали, не успяват да намерят верния отговор, а още повече в общество като българското, където всичко още броди като обществени, икономически и социални отношения и където има огромни социални напрежения. Защото с всички увеличавания на доходите, които се случиха и са реален факт, много хора продължават да живеят бедно.

Не се ли чувствате предаден от коалиционните си партньори? Сам казахте, че БСП е единствената алтернатива на ГЕРБ, заговори се, че е възможно ДПС да подкрепи новото правителство в някои негови действия.

Коалицията не е брак по любов, а е брак по сметка или брак от гледна точка на реалностите в обществото и парламента. Не може да бъде различна. Аз не съжалявам за това коалиционно управление. Сигурно е имало дефекти дори във функционирането на коалицията и си нося моята част от тази отговорност. Нямам какво да се сърдя на нашите партньори. Всяка партия си избира свой начин на поведение, на оцеляване, на развитие. Не можем да се сърдим нито на ДПС, нито на НДСВ. В чисто личен план например съжалявам за това, което се случва на моя предшественик Симеон Сакскобургготски, защото извинявайте, но е смешно в отчета за 100-те дни двете основни политически постижения да са имунитетът на Станишев и горите на царя. Затова казвам, че има ясен политически натиск на управляващите върху съдебната система. Хора, които не са участвали в демократичните процеси по никакъв начин, които не знаят колко струваше на обществото изстрадването на демокрацията, създаването на баланс на властите, не могат да го разберат, те не уважават и институциите в страната и демократичните принципи.

Край на първа част.