Управляващите лишават хората от достъпно здравеопазване

БСП се обявява против орязването на бюджета за здраве, разширяването на доплащането за медицински услуги и закриването на болници   Не е добър ход да се намали бюджетът за здравеопазване за следващата година

БСП се обявява против орязването на бюджета за здраве, разширяването на доплащането за медицински услуги и закриването на болници

Не е добър ход да се намали бюджетът за здравеопазване за следващата година. Ако правителството твърди, че здравеопазването е приоритет, то трябва да намери начин да запази поне бюджета от 2009г. Това заяви на пресконференция зам.-председателят на Комисията по здравеопазването в парламента и бивш здравен министър Евгений Желев. Той отбеляза, че управляващите внасят един бюджет за следващата година, в който се предвижва с около 470млн.лв. по- малко пари за сектора. Според Желев намаляването на бюджета поставя под съмнение нормалното развитие на спешната помощ, медикосоциалните грижи, ТЕЛК, психиатричната помощ, хемодиализата, интензивните грижи. Едновременно с това депутатът напомни, че управляващите заявяват намерението да закрият и 300 болници.

Попитан дали са верни слуховете, че предстои РИОКОЗ да бъдат закрити или слети с РЦЗ, Желев каза: „Надявам се да са само слухове. РИОКОЗ са едни от най -добре работещите структури в системата на здравеопазването, изнесени на областно ниво".  Депутатът се обяви и против идеята да отпадне акредитацията на болниците като изискване за сключване на договор със Здравната каса. „Може да се търси друг начин на акредитация, но да няма условия за сключване на договори с НЗОК е нелогично", категоричен беше Желев.

Янаки Стоилов отбеляза, че управляващите не показват ясни цели и последователна политика по отношение на здравеопазването. По думите му готвеният от тях законопроект ще задълбочи тежкото положение, в което е сектора. Според Стоилов  реформите, които се заявяват и които вероятно ще бъдат последвани и от други промени в законодателството, още повече ще нарушат принципа на равнопоставеност и достъпност. Депутатът изрази позицията на социалистите срещу разширяването на доплащането за медицински услуги и срещу закриването на болници. „Настояваме за използване на целия размер на здравните осигуровки за здравни нужди", заяви Стоилов.

Членът на здравната комисия в парламента отбеляза, че политиката, която заявяват управляващите е насочена на практика в две противоположни посоки - едната е финансова либерализация и финансови ограничения, а другата - административна централизация. Първата посока се потвърждава от заявените намерения за въвеждане на частни здравни каси, от продължаване на пазара на здравни услуги. На практика това е същият подход за стопанската дейност за намаляване на парите в бюджета, за намаляване на разходите на психиатричните клиники и разходите за поддържане на наркозависимите. Другата посока се илюстрира от начина на управление на Здравната каса, от определянето на мрежата на лечебните заведения  чрез съкратена здравна карта, която се заявява, чрез начина на ценообразуване.

Според Стоилов преди да се предлагат поредните закони, трябва да се оредели задължителния пакет медицински дейности на различните нива на здравната система. По този начин вече може да се структурира система с ясни функционални разпределения. Ще е на лице ясна структура и критериите, на които да отговарят лечебните заведения и тези, които искат да участват във финансирането. „Без стандарти за медицинска дейност дори увеличаването на средствата няма да подобри ефективността на тази система", категоричен беше депутатът.

Секретарят на ПГ на Коалиция за България Мая Манолова изтъкна, че  драстичното увеличение на санкциите за изпълнителите на медицинска помощ ще създаде предпоставки за корупция. Едновременно с това санкции в такива големи размери, каквито се предвиждат, са непосилни за плащане и застрашават съществуването на джипитата в малките населени места. Това на практика ще остави хората от малките селища без достъпна лекарска помощ.

Манолова изтъкна, че с промените в Закона за здравното осигуряване изцяло се премахва договорното начало в НЗОК и се правят стъпки към нейното одържавяване. „Това са стъпки към връщане на командно-административния подход, с който считахме, че вече сме се разделили", коментира депутатът. По думите на Манолова се обезличават изцяло съсловните организации, намаляват се възможностите за граждански контрол и се създават предпоставки за нови корупционни практики.

Като абсурдно Манолова определи намерението националните рамкови условия да бъдат със срок от 5 години, при положение, че страната се намира в икономическа криза. По думите й също толкова абсурдно е директорът на НЗОК да е член на Надзорния съвет и да контролира сам себе си.

Манолова отбеляза, че с промените в закона директорите на РЗОК сами ще преценяват с кого да сключват договор от името на каста. Ще преценяват кой да бъде финансиран от държавата, при това без да е изготвена националната здравна карта и без да е ясна необходимостта от определен брой специалисти на територията на даден регион. Според депутата едноличното решение на шефовете на РЗОК без ясни критерии и правила също е предпоставка за корупция. „По този начин ще се въведе принципа, че който слушка, ще папка", коментира Манолова. По думите й подходът на управляващите вече е ясен като се вземат предвид и уволненията на директори на лечебни заведения без никакви основателни причини. За пример Манолова даде уволненията на шефовете на болниците в Рзград, Монтана, Перник.

Като спорен депутатът определи въпросът с премахването на арбитража. По думите на Манолова 80% от случаите в системата на доболничната помощ се решават в арбитража, а сега ще се задръсти системата на административните съдилища и ще се оскъпят процедурите.